Съучастници

Дъските на пода бяха поне толкова стари, колкото и на стълбището и всеки сантиметър от тях скърцаше жално. Той си каза, че Дюран едва ли е усетил отварянето на вратата. Бутна я още малко, като гримасничеше при стърженето на старите панти, после я затвори и заключи зад себе си.

Издиша въздуха от дробовете си и се обърна да огледа мансардата на лунната светлина.

До прозореца беше поставен статив. Отстрани имаше маса, отрупана с разноцветни тубички, засъхнали палитри, парцали, четки, чаши с мътна вода и шпатули, зацапани с боя. Вратата вляво водеше към банята. Вдясно имаше превърнат на спалня килер, в който едва се побираше тясна кушетка. Вратата му беше отворена и се виждаха два крака, стърчащи от кушетката.

Тази спалня беше тясна и за него навремето, а Дюран беше с близо педя по-висок. Пясъчния човек заобиколи статива, за да огледа първо картината.

Беше автопортрет. Неособено умело нарисуван, но той предположи, че още не е завършен. Изобразяваше художника гол до кръста, по джинси. Мускулатурата на тялото му беше добре предадена, но Дюран нямаше да спечели награди за тази творба, макар да бе уловил светлината. Тя обаче щеше да се хареса на Кари.

Чу шум. Скърцане на пружина и дрезгаво стържене на ръждясали панти.

— Кой, по дяволите, си ти? — каза мъжки глас.

Пясъчния човек се дръпна настрани и видя Дюран по долнище на анцуг, гол до кръста, застанал по средата на мансардата. По ръцете му имаше боя чак до лактите; пръски се виждаха и по корема и широкия му гръден кош. Ако отделяше толкова време за усъвършенстване на живописната си техника, колкото за вдигане на гири, може би щеше да излезе нещо от него.

— Аз съм почитател на изкуството ви — отвърна Пясъчния човек, като излезе иззад статива и пристъпи към Дюран.

Художникът застана нащрек.

— Вратата беше отворена — отговори Пясъчния човек, като направи още една крачка напред.

— Ей, не се приближавай! Трябва да ми кажеш кой си и какво правиш тук.

— Моля ви, господин Дюран, успокойте се. Надявах се да обсъдим една поръчка.

— Не рисувам по поръчка, така че се разкарай от жилището ми.

Той пристъпи към него, леко приведен, дясната му ръка свита в юмрук и готова да удари. Пясъчния човек пресметна, че Дюран е метър и деветдесет, може би и повече. Около сто и десет килограма. На челото си имаше назъбен белег, а носът му беше разбит преди години и зараснал накриво. Нито едно от тези дребни несъвършенства не фигурираха на автопортрета. Пясъчния човек добави и суета към портрета на художника. Освен това Дюран очевидно беше побойник. Белегът можеше да е последица от няколко неща, но ако се съдеше по ъгъла, най-вероятно беше от счупена бутилка.

Малки, подобни на личинки релефни белези осейваха кокалчетата на ръцете му.