Съучастници
- Автор:Стив Кавана
- Раздел:Легкое чтение, Детективы, Триллеры
О книге «Съучастници»
Читать «Съучастници» онлайн бесплатно
На ъгъла се намираше фирма, предоставяща съдебни гаранции, до нея — гурме кафене с печени на място зърна, а малко по-нататък — антикварна книжарница, която търгуваше със скъпи първи издания. През улицата срещу книжарницата се виждаше денонощна обществена пералня, заклещена между магазин „За един долар“ и дамски бутик. Свидетелствата за облагородяването на Манхатън продължаваха и беше забележително да се види една част от града, в която съжителстваха старото и новото.
Входът на жилищната сграда, издигаща се над всички тези търговски заведения, се падаше между бутика и една пекарна. Той отключи входната врата и влезе във вестибюла.
За да наблюдава Лилиан Паркър предишната година, Пясъчния човек бе наел на месечна база мансарда в отсрещната сграда. Беше твърде малка за апартамент, но вършеше работа на фирми, които не можеха да си позволят офис другаде в Манхатън и не се интересуваха как изглежда работната им среда. Прозорците гледаха към улицата и от седмия етаж предлагаха чудесен изглед към апартамента на Лилиан Паркър.
Няколко дни след убийството той бе пропуснал да плати месечната сума, с което наемният му договор бе анулиран. Но преди това си бе извадил копия от ключовете на входната врата и на мансардата, за да се улесни, ако му се наложеше да се върне. Нещо, което често му се случваше. Не че го планираше съзнателно, но си оставяше възможности. Тази вечер беше първото му идване в сградата от година насам.
Макар да имаше разработен план, той си бе съставил още пет за непредвидени обстоятелства. Обичаше да разполага с резервни варианти. Този вид критичен анализ и оценка на хипотетично възникващи проблеми му бе осигурил предимство в професионалната му област и го бе направил богат.
Заизкачва се по стълбите. Сградата нямаше асансьор. С ръка върху железния парапет той вдъхваше познатите миризми: на старицата от втория етаж, която сякаш винаги вареше зеле или запържваше масло; на влагата в ъгъла на третия етаж, която се просмукваше през дървената ламперия и я беше оцветила в зелено; на металните парапети, на мухъла по старата дървения и на прахта, която сам вдигаше с всяка стъпка по скърцащото стълбище.
Стигна до последния етаж. Пъхна ключа в бравата, завъртя го бавно. След няколко обиколки около квартала знаеше, че лампите в мансардата не светят. Сегашният наемател се казваше Питър Дюран. Начинаещ художник, но вече си пробиваше път. Предшественикът на Пясъчния човек също беше художник. В това нямаше нищо необичайно. През лятото подпокривното пространство се изпълваше със светлина, нахлуваща през големия прозорец.
Вратата се открехна на няколко сантиметра и Пясъчния човек се спря. Затаи дъх.
Вътре не се чуваше шум.









