Съучастници
- Автор:Стив Кавана
- Раздел:Легкое чтение, Детективы, Триллеры
О книге «Съучастници»
Читать «Съучастници» онлайн бесплатно
А ако е видял ключалките на вратата ѝ, е разбрал, че не може да проникне вътре без съответните ключове.
— Което означава, че я е наблюдавал отнякъде — каза Лейк. — При това е държал да не се разкрие. Бас държа, че е ползвал някой от апартаментите отсреща, сключил е нещо като краткосрочен наем, което може да се провери.
От другата страна на улицата имаше две сгради. Едната беше пълна с офиси, които се даваха под наем. Четиресететажен стъклен небостъргач. Всички етажи бяха абсолютно еднакви. Блох виждаше чиновници, седнали на бюрата си, банери на търговски конференции, провесени от прозорците, заседателни зали с разноцветни столове около масите, мъже с разхлабени вратовръзки, говорещи по телефона, стажантки, принтиращи документи. Пясъчния човек едва ли би избрал тази сграда като място за наблюдение — всичко в нея беше прекалено открито. Другата сграда беше много по-малка, приблизително със същия размер като тази, в която се намираха сега.
Последният етаж изглеждаше идеален за целта. Мансарда с голям прозорец, разположен почти директно срещу този тук. Може би съвсем леко по-високо, с добра видимост към апартамента на Лилиан Паркър. И там, застанал на прозореца, Блох видя мъж, който ги гледаше.
Телефонът ѝ иззвъня.
— Онзи отсреща не гледа ли към нас? — попита Лейк.
— Тереза Васкес живее в съседния апартамент до този. Сигурно има същата гледка — каза Блох.
Ако някой искаше да държи Тереза под око, наблюдателната позиция, използвана за жилището на Лилиан Паркър, би свършила работа и за нейното.
Търсеше я Еди. Тя отговори.
— Тук възникна нещо. Трябваш ми. Залови ли вече Пясъчния човек? — попита той.
— Не, не може да бъде — промърмори Лейк, като гледаше втренчено човека в мансардата отсреща.
Беше далече и чертите му не можеха да се различат. Бял мъж в тъмни дрехи.
Държеше нещо черно пред лицето си. Нещо, което хвърляше отблясъци от светлината.
— Ако щеш вярвай, но точно в този момент е пред очите ми — каза Блох, без да откъсва поглед от мъжа на прозореца.
Лейк пристъпи напред и почти залепи лице до стъклото. От дъха му то се изпоти.
Мъжът отсреща свали бинокъла.
Той свали компактния бинокъл, примигна и отново го вдигна пред очите си.
Гейбриъл Лейк беше в жилището на Лилиан Паркър заедно с детективката Мелиса Блох. Фоторепортерът на „Ню Йорк Поуст“ ги беше заснел предишната вечер на излизане от сградата на Дилейни в компанията на Еди Флин.
Нямаше нищо притеснително обаче. Той насочи вниманието си към съседния апартамент, този на Тереза Васкес. Тереза беше на двайсет и няколко години и работеше, когато можеше да си намери работа. Например на непълно работно време в Нюйоркската обществена библиотека в събота и неделя. През останалите дни пържеше пилета в „Попай“.









