Съучастници
- Автор:Стив Кавана
- Раздел:Легкое чтение, Детективы, Триллеры
О книге «Съучастници»
Читать «Съучастници» онлайн бесплатно
Не бяха нужни обяснения. Една акула не се обяснява. Тя си е акула.
Както той беше убиец.
А една лятна нощ на плажа в Кони Айланд, когато за пръв път се натъкна на онази жена, заспала пияна на пясъка, осъзна истинското си призвание и се остави на природата си. Опиянението, което изпита онази нощ, все още отекваше в паметта му и дори в мускулите на крайниците му.
След това, когато се върна в своето специално убежище и сложи очите на жената в една тенекиена кутийка, легна на пода и спа, сякаш бе будувал сто часа. Нищо не можеше да замени онова усещане, което идваше след поредното убийство. Дори запознанството му с Кари. Вълнуващо беше, когато я видя за пръв път, когато я заговори, когато галеше с длан косъмчетата по ръката ѝ. Тя беше първата жена, допуснала го до себе си, която не искаше да убие, а само да притежава. Но онова, което най-много го изненада, беше желанието му да бъде притежаван от нея. Кари да го нарича своя мъж, своя партньор и своя съпруг.
Каза си, че още не е късно. Ако можеше да я отърве от предстоящия кошмар, Кари щеше да бъде негова завинаги. Никой нямаше да застане на пътя му. А ако някой се опиташе, щеше да му покаже какво е страх.
ФБР се страхуваха от него. Той си припомни сладката миризма на страха по кожата на Дилейни.
Двамата цивилни агенти в колата без отличителни знаци също се бояха. Но не и невъзмутимият млад охранител, който сега се намираше в апартамента на Тереза Васкес. Непукистът седеше на канапето ѝ и четеше „Космополитън“, докато Тереза приготвяше кафе за него и за възрастния му по-мъдър партньор.
Някакво движение вляво привлече вниманието му. Той свали бинокъла и видя Лейк, застанал в апартамента на Лилиан, долепил лице до стъклото.
Гледаше право към него.
За пръв път от години Пясъчния човек усети как по тялото му премина ледена тръпка. Студен гъдел в основата на гръбнака, който се изкачи към тила, карайки косите му да се изправят.
Много старо чувство. Което не го бе спохождало от десетилетия.
Лейк и Блох не гледаха към улицата или към съседната сграда. Той усети погледите им върху себе си.
Обърна се и хукна към вратата. Лейк и Блох също се завъртяха на токове и изхвръкнаха от апартамента.
Вече нямаше съмнение. Бяха го забелязали.
Пясъчния човек се спусна тичешком по стълбището, краката му тропаха по стъпалата, пулсът му догонваше ритъма на стъпките, потта по дланите му караше кожените ръкавици да лепнат. Не се боеше за себе си. На света нямаше човек, срещу когото не би се изправил. Не, боеше се да не изгуби живота, който му предстоеше. Живота с Кари, далече от Ню Йорк, от ФБР, от ченгетата. Едно ново начало някъде, където никой нямаше да познава лицата им, където никой не би си и помислил да ги търси.
Той никога не си бе представял, че някой може да го разкрие в тази мансарда.









