Съучастници

Да го предупредя, че няма да оставя да му се размине. Подслушването на адвокат по наказателно дело беше простъпка, слагаща край на кариерата на прокурора, дори да бе извършено със заповед, издадена от някой сговорчив съдия. Това беше най-долното нещо, за което някога бях чувал. Ако се разбереше, Уайт нямаше да си намери работа и като чистач в адвокатска кантора.

Тримата с Хари и Кейт излязохме навън сред гмеж от репортери. Всички се бяха скупчили около Уайт като сини акули, разкъсващи мъртъв тюлен. Уайт се извърна, помаха им и се качи в чакащата до бордюра кола.

Първа до нас се добра млада репортерка в черен раиран костюм и с очила, дебели като дъната на бутилки от кока-кола. Завря диктофон в лицето ми, но не прецени движението си и ме удари по устата, докато питаше:

— Смятате ли, че Кари Милър е избягала заедно със съпруга си? О, боже, толкова съжалявам…

— Няма проблем — казах аз и докоснах устните си. Нямаше ли кръв, нямаше проблем. Преди останалите журналисти да я бяха настигнали, аз я попитах: — Как се казвате? Кой ви е номерът?

— Бети Кларк от „Сентинел“ — отвърна тя и ми подаде визитка.

— В момента не мога да направя изявление, но ще държим връзка. Ако се договорим, ще ви дам ексклузивно интервю, когато всичко това приключи.

— В какъв смисъл да се договорим? Нашият вестник не плаща за информация.

— Боже, не искаме пари. Само някои дребни справки.

С тези думи се обърнах и с Хари и Кейт си запроправяхме път към улицата. След като репортерите разбраха, че няма да получат нищо повече от нас, ни оставиха на мира.

Приближих се до Рей, който имаше количка за хотдог пред Съдебната палата и ми правеше отстъпки и безплатна реклама, откакто изкарах племенника му от ареста.

— Три хотдога с мръсна вода, Рей — казах аз и му подадох една петдесетачка.

Някои улични продавачи запичат кренвиршите си на скара. Най-добрите се поддържат топли в малка вана от неръждаема стомана, пълна с нещо, което прилича на вода от реката, но всъщност е отвара от кимион, люти чушки, лук и един господ знае какво още.

— Не искам хотдог — обади се Кейт.

— Това ни е обядът. Имаме страшно много работа за вършене. Повярвай ми, нужна ти е храна.

Рей ни приготви три хотдога. С горчица, кетчуп и лук за Хари. Само с горчица за Кейт и за мен. Взехме си и по една газирана напитка, намерихме пейка по средата на Фоули Скуеър и седнахме да наблюдаваме минувачите. Докато дъвчехме и отпивахме от кенчетата, аз им разправих какво ми е споделил Сунг, после позвъних на Блох, за да проверя дали е добре. Тя отговори веднага.

— Тук възникна нещо. Трябваш ми. Залови ли вече Пясъчния човек?

— Ако щеш вярвай, но точно в този момент ми е пред очите — каза Блох.

— Не я е нападнал в жилището ѝ, защото не е могъл да влезе — каза Блох.