Съучастници

Позволих на устните си да се извият в лека усмивка. Тялото му се стегна.

— Професоре, преди да ви задам следващия си въпрос, има ли нещо в досегашните ви показания, което бихте желали да промените или уточните?

Той разкръстоса краката си и постави двете си стъпала на пода.

— Мисля, че не — каза той. — Давам ви своето професионално експертно мнение толкова честно, колкото е възможно.

Веждите ми се повдигнаха в престорена изненада.

Джонсън преглътна, после подръпна брадата си с дясната ръка. Точно това чаках аз.

— Професоре, нали сте наясно, че обвинението се стреми да докаже как моята клиентка е играла някаква роля в тези убийства заедно със своя съпруг Даниъл Милър?

— Наясно сте, защото сте извършили извличане и анализ на ДНК от пръстовия отпечатък под мишницата на Стейси Нилсен. Какъв беше резултатът от този анализ?

Той поглади брадата си с пръсти, после започна да хваща отделни кичури и да ги усуква на показалеца си, след което ги пускаше да се разсучат. Преди да отговори, погледна към ложата на журито, после към мен.

Чух зад гърба си тихо шушукане. Обърнах се. Една съдебна заседателка — руса жена с червен пуловер — побутна съседката си и дискретно ѝ посочи с пръст свидетелското място.

Знаех какво гледат и си сочат. Жалко, че Джонсън не го знаеше.

— Да, извлякох смесените ДНК вериги и успях да ги разделя. Отделно от това пръстовият отпечатък бе свързан с Даниъл Милър. Преди да знам този резултат, бях създал два ДНК профила от пробите, взети от трупа на Стейси Нилсен. Едната проба с висока степен на сигурност принадлежеше на самата Стейси Нилсен. Другата остана неидентифицирана, докато не извлякох ДНК от една четка за зъби, намерена в банята на Даниъл Милър. ДНК-то от четката в много висока степен съвпадаше с другия ДНК профил.

Шушукането се усилваше. Сега и някои от седящите в залата се бяха включили в него и хвърляха странни погледи към професор Джонсън.

— Има ДНК данни, които свързват съпруга на моята клиентка, Даниъл Милър, с жертвата Стейси Нилсен. ДНК от потта, която остава при допир?

— Точно така, кръвта, с която е направен пръстовият отпечатък, е на Стейси Нилсен. Това доказва, че я е пипал.

— Разбирам. Тогава не е ли възможно кръвта по блузата на клиентката ми да е попаднала там чрез вторичен пренос?

— Възможно, да. Но малко вероятно.

— И е напълно възможно, когато съпругът на моята клиентка, установеният убиец на Стейси Нилсен, се е съблякъл в дрешника, който е общ за двамата, част от кръвта по дрехите му да е попаднала върху блузата на моята клиентка, нали?

— Отново, възможно е, но малко вероятно — каза Джонсън, леко повишавайки глас.

Той беше започнал да забелязва погледите на съдебните заседатели. Вече и Дрю Уайт го гледаше някак особено, а Джонсън нямаше представа защо.