Обложка книги Съучастници
Книга

Съучастници

Легкое чтение, Детективы, Триллеры
  • Автор:
    Стив Кавана
  • Раздел:
    Легкое чтение, Детективы, Триллеры
Книга «Съучастници» доступна для чтения онлайн. Категория: Легкое чтение, Детективы, Триллеры. Добавлено: 4-07-2026, 05:40.

О книге «Съучастници»

Без да бърза, оглеждайки внимателно всичко, тя не забеляза нищо подозрително. Жълтият бележник на Кейт беше върху барплота и от него беше откъснат един лист. Същият, който Пясъчния човек беше използвал, за да напише бележката до Еди. Накрая тя се приближи до неоправеното легло. Леката пухена завивка беше отметната встрани, сякаш Кейт току-що се бе измъкнала изпод нея.

Читать «Съучастници» онлайн бесплатно

Но е и рискована, защото може да ги подтикне да намразят адвоката вместо свидетеля.

— Нямаме време — казах аз на Хари. — Трябва да приключим колкото се може по-бързо, заради Кейт.

Еди Фелсън, мошеникът от филма „Играчът на билярд“, играеше най-добре, когато не цепеше косъма с изчисления на ъгли и проценти на успеха. Когато се хвърляше срещу противника дръзко и безразсъдно, никой не можеше да му се опре.

— Мога ли да взема лист хартия и да ползвам писалката ти?

Хари откъсна лист от бележника си и ми подаде писалката. Аз написах на листа няколко думи и го обърнах към него. Той прочете написаното и се усмихна.

Влизаме в битка. Дръзко и безразсъдно.

Когато станах от мястото си за кръстосания разпит на Джонсън, писалката на Хари беше в ръката ми. Красива вещ. С яркозелен корпус и златно перо. Германска марка автоматични писалки, прочути със своята надеждност. И здравина. Точно каквато ми трябваше. Стисках я в ръката си, сякаш животът ми зависеше от нея.

— Професор Джонсън, вие завеждате криминалистичната лаборатория на Южната съдебна област на щата Ню Йорк, нали така? — попитах аз.

— Може ли да се приближа до свидетеля?

Съдия Стоукър кимна.

— Професоре — започнах аз, — наблюдавал съм ви да давате показания преди години, но до днес така и не ми се удаде случай да се запозная лично с вас. За мен е удоволствие.

Пристъпих към него и му подадох ръка.

Джонсън се усмихна, понадигна се от мястото си и се ръкувахме набързо. Когато седна, на лицето му беше изписано облекчение. Уайт го бе подготвял усилено за това дело и най-вероятно ме беше описал като някакъв кръвожаден тигър, който ще къса живо месо от него. Явно започваше да си мисли, че ще мине много по-леко. Засега това ме устройваше. Исках го спокоен. Отпуснат.

— Професоре, вие сте анализирали петната по блузата на моята клиентка. А открихте ли по плата нейно ДНК?

Той се облегна назад, кръстоса дългите си крака и скръсти ръце в скута си. Очевидно беше подготвен за този въпрос. Номерът бе да отговори така, че да не прозвучи репетирано или неискрено.

— Щеше да има ДНК на вашата клиентка върху блузата, ако е била носена. ДНК от пот може лесно да попие в плата. Изпирането на дрехата обаче може да е отстранило ДНК-то ѝ.

— Не, кръв се премахва от памук много по-трудно, отколкото пот. Оставя упорити петна, като оцветява самите влакна, понякога завинаги. Донякъде като червеното вино.

— Разбирам. А ако моята клиентка никога не е обличала тази блуза, по нея също не би имало нейна ДНК, нали?

— Не сте я изследвал за нейно ДНК, нали?

Той се усмихна на съдебните заседатели и даде отговора си:

— Не, не би имало смисъл, ако е минала през перална машина, както в случая.

Комментарии
Минимальная длина комментария - 20 знаков. Уважайте себя и других!
Кликните на изображение чтобы обновить код, если он неразборчив
Комментариев еще нет. Хотите быть первым?
Правообладателям