Съучастници

Пелтие бе описал в бележките си Клей като пенсиониран дърводелец с петдесетгодишен брак и седем деца. Двамата със съпругата му сега гледали внуците. Обичали семейните ваканции в пълен състав, имали и три кучета. Всичките им седем деца, половинките им и тринайсетте внуци се събирали всяко лято в няколко бунгала в северната част на щата Ню Йорк, за да прекарат заедно две-три седмици като едно голямо семейство.

— Трябва да шкартираме Етел и да я заменим с Клей — прошепнах аз.

— Съгласен. Не можем да рискуваме. Етел ще се развихри в стаята на журито. Боже, как се накиснахме в тия лайна, а Кейт…

Гласът му потрепери и той посочи мълчаливо списъка на заседателите на екрана.

— Кейт разчита на нас. Как да се отървем от Етел? Късно е за подаване на възражение.

Целият ми мозък беше впрегнат в работата, с която се бяхме захванали. Това дело. Свидетелите. Прокурора. Съдията. А сега и съдебните заседатели. Всичко беше подчинено на крайната цел: да разбием тезата на обвинението срещу Кари Милър. Това беше единственият начин да спася моята приятелка. Трябваше да се отърся от страха, от мъчителното безпокойство, да се фокусирам като лазер върху единственото, което беше по силите ми, за да си я върна жива.

Понякога, както в този момент с Хари, се улавях, че мисля за нея. Къде беше тя? Дали изпитваше болка? Страх? Какво се случваше в съзнанието ѝ?

От другата страна на пътеката Дрю Уайт се надигна от мястото си, заобиколи масата на обвинението, за да застане срещу ложата на журито, и започна встъпителната си пледоария:

В Ню Йорк има няколко частни криминалистични лаборатории. Някои от тях са свързани с базите данни на правоохранителните органи, други не са. Блох паркира пред модерна сграда в един район, граничещ със „Сохо“, „Сивик Сентър“ и „Трайбека“. Лейк влезе вътре и след десет минути излезе.

— Трийсет и шест часа. Ще проверят капачката на спринцовката за микровлакна, ДНК и всякакви следи. Добри са. Ако има нещо за откриване, ще го открият.

— Дано. Нужен ни е пробив — каза Блох, докато потегляше.

Извади телефона си, постави го в стойката на таблото и набра номер, срещу който пишеше „Паркс“.

Паркс беше един от агентите по джинси, които бяха охранявали Тереза Васкес. Двамата с Блох се бяха заговорили, след като линейката дойде да откара Мигс.

— Как си, Блох? — попита мъжки глас.

— Искам да знам успя ли да научиш нещо от хазаина на мансардата.

— Не, каза ми само, че е била наета краткосрочно в месеца, когато беше убита Лилиан Паркър. Човекът платил в брой, нямало нищо подписано черно на бяло, никакви документи за самоличност, банкови сметки и прочие.

— Съжалявам за смъртта на двамата ти колеги вчера — каза Блох.

— Оценяваме това, което направи за Мигс. Ако научим още нещо, веднага ще ти съобщим.

Блох затвори.