Съучастници

Искам това да престане; искам и всички записи от разговорите ни, които е направил.

— Какво? Ако приемем, че сте прав, а вие определено не сте, но дори да сте, това подслушване не става без заповед, подписана от съдия.

— Когато сте били млад съдия, колко пъти нюйоркската полиция е идвала в дома ви в три сутринта и е навирала под носа ви клетвена декларация от петдесет страници и чернова на съдебна заповед? Колко пъти сте изчитали клетвената декларация от край до край и черновата на заповедта ред по ред? Едва ли се опитвате да ми кажете, че Дрю Уайт е толкова тъп, че да не може да мине с този номер пред съдия, който не си отваря очите.

Стоукър се наведе напред, подпря се с лакти на бюрото и сплете пръсти, сякаш заемаше позиция за унищожителна атака.

— Имате ли някакви доказателства в подкрепа на тези толкова сериозни обвинения? — попита той.

— Не. Абсолютно никакви.

— Ако се сдобиете с твърди и неопровержими доказателства, че телефоните ви са подслушвани, подайте жалба и ще се заема със случая.

— Не мога да подам жалба, защото тя трябва да мине през прокуратурата. Това би означавало да си разкрия картите.

— Господин Флин, нашето правосъдие може да не е идеално, но ние имаме процедурни правила и това не е без причина.

— Обещайте ми само едно: че ако намеря категорични доказателства за подслушването на телефоните ни, ще издадете съдебна заповед да получа достъп до записите.

Той се усмихна самодоволно и каза:

— Ако ми представите доказателства, ще издам такава заповед. А сега престанете да ми губите времето. Имаме да водим процес. Вашата клиентка появи ли се?

— Не е в съда, но съм убеден, че ще я докараме в залата преди приключването на процеса. Не мога да разкривам повече по въпроса…

— Естествено. Заради поверителността на отношенията между адвокат и клиент. Разбирам…

В коридора, докато крачех обратно към залата, телефонът ми изпиука. Есемес от Бети.

Както и потвърждение, че информацията е вярна.

Когато се върнах на бегом в залата, слязох по стъпалата до съдийската маса и се втурнах към Хари. Телефонът беше в ръката ми. Той стана от мястото си и докато минавахме покрай масата на обвинението, подхвърлих:

— Ако съдията излезе от кабинета си, кажете му, че съм отишъл да проведа спешен разговор.

Очите на Дрю Уайт се разшириха; видях как се извърна на стола си и срещна погледа на Бил Сунг. И двамата знаеха, че съм намислил нещо, но нямаха представа какво.

С Хари закрачихме бързо към вратата и щом излязохме в коридора, го попитах:

— В кафенето отсреща, чака да бъде извикан от прокурора.

Дрю Уайт държеше свидетелите му да чакат извън съда, за да не могат да чуят нищо от делото, преди да бъдат призовани да дадат показания. Връчват им един пейджър и им казват да отидат да пият кафе.