Съучастници

Беше избледнял и някак малък, защото го бе получила, когато е била, кажи-речи, на тяхната възраст. Спомените от детството ѝ в Полша бяха все така живи в съзнанието ѝ.

Госпожа Броудър си бе седяла една вечер в жилището срещу къщата на семейство Нилсен, когато в късните часове видяла мъж и жена да минават по тротоара. В това нямало нищо необичайно. Но когато същата двойка минала отново, госпожа Броудър поставила на пауза филма с Арнолд Шварценегер и се приближила до прозореца. Този път мъжът и жената се спрели пред къщата на семейство Нилсен и останали известно време така, загледани в нея. Впоследствие госпожа Броудър бе казала на полицията, че двамата прекарали там десетина минути. Сякаш изучавали къщата. В един момент мъжът се обърнал и изгледал госпожа Броудър. Тя усетила как по тялото ѝ преминала ледена тръпка. Нещо вътре в нея я предупреждавало да внимава с него. Била се изправяла лице в лице със злото, особено като малко момиче. Същото чувство я обзело и сега и инстинктивно се отдръпнала от прозореца.

След убийствата тя бе разказала на полицията за мъжа и жената, но ченгетата не проявили особен интерес. Не търсели двама души. Само един мъж. Нещата се променили, когато ФБР и полицията идентифицирали Даниъл Милър като Пясъчния човек. От полицейското управление се свързали с госпожа Броудър и я попитали дали мъжът и жената, които видяла, били Даниъл и Кари Милър. Тя отговорила, че приличат на тях.

А сега Блох беше застанала пред къщата на семейство Нилсен и гледаше към апартамента на третия етаж в отсрещната сграда, който принадлежеше на госпожа Броудър.

— Смяташ ли, че би могла да разпознае някого от това разстояние? — попита Лейк.

— Не съм сигурна — каза Блох.

Тя остана загледана в прозореца, опитвайки се да пресметне колко отдалечена е била госпожа Броудър от случващото се. Беше ѝ трудно да се съсредоточи. Едва се сдържаше да не се метне на колата и да отпраши. Да търси. Да обикаля из улиците, докато открие Кейт. Това би било напълно безсмислено, но поне щеше да прави нещо. Да се движи.

Пое си дълбоко дъх. Трябваше да помисли. Където беше скривалището на Пясъчния човек, там се намираше и Кейт сега. Нужно ѝ беше фокусиране, а не движение. Огледа се наоколо, видя най-близката улична лампа, направи снимки с камерата на телефона си и ги изпрати на Еди — за всеки случай. Той можеше да извлече много нещо от нищо и би било по-добре да има поне няколко снимки от улицата.

— Да огледаме вътре — предложи Лейк и извади от джоба си връзка ключове.

— Откъде имаш ключове за къщата на Нилсен? — попита Блох.

— Нямам, това са си моите ключове.

Преди да предприеме каквото и да било, той огледа бравата. Видя същия кръгъл белег от металорежещ инструмент върху ключалката.