Съучастници

Възможностите за действие бяха много и разнообразни.

Намираше се почти в средата на кръстовището. Пред него имаше двулентово платно, по което колите се движеха от ляво надясно. От запад на изток. Встрани, на двайсетина метра вдясно от него, двете ленти бяха спрели на червено. Когато на тези пред него светнеше червено, онези отдясно щяха да тръгнат от север на юг.

Червеният светофар спря колите, идващи отляво. Пешеходният светофар превключи от червено на зелено и Пясъчния човек стъпи на платното едновременно с майката. Вървяха един до друг. Двете ленти трафик вдясно от него се задвижиха.

Изпод козирката на шапката си той наблюдаваше Блох и Лейк на отсрещния тротоар. Ако го познаеха или привлечеше по някакъв начин вниманието им, щеше да му трябва отвличащ вниманието ход, за да им се изплъзне.

Нараняването на малко дете нямаше да му достави нито удоволствие, нито болка. Ако го видеха сега, щеше да изблъска майката с рамо, да обърне количката срещу потока от коли вдясно от пешеходната пътека и да засили бебето Джош към тях.

Блох, Лейк и федералните щяха да се затичат след количката. Ако я бутнеше достатъчно силно, някоя кола или камион нямаше да има време да спре. Най-вероятно шофьорът щеше да я види миг преди да я удари.

Джош си гугукаше безгрижно и подритваше синьото одеялце с малките си крачета.

Изпод козирката на шапката си той не изпускаше от поглед Лейк.

Броячът на пешеходния светофар се включи:

Единият от федералните погледна към него.

Пясъчния човек пристъпи по-близо до количката.

Още щом видя вратата на апартамента да зее отворена, Блох вече знаеше, че Пясъчния човек е напуснал сградата. Въпреки това тя реши да не рискува. Този тип беше доста хитър. Извади от кобура под мишницата си Маги — „Смит и Уесън Магнум 500“. Предпочитаното ѝ оръжие. Само с 5 патрона в барабана. Но ако човек знаеше как да го ползва, и един изстрел беше достатъчен. Дори целта да се криеше зад стена от газобетон.

Чу Лейк по стълбите зад гърба си и вдигна длан, за да го предупреди да пази тишина и да стои на разстояние.

После влезе вътре, като огледа първо ъглите на помещението. В средата на стаята върху статив имаше маслен портрет на мъж. По пода зад статива червенееха пръски, които водеха към локва кръв и кървава следа. Някой тежко ранен е бил влачен по паркета, реши тя.

Откри трупа във ваната. Мъжът беше гол до кръста и от лицето му не бе останало нищо. Блох се обърна и избяга от апартамента.

— Няма го, а във ваната има труп — каза тя. — Вероятно наемателят на жилището.

Те отново затрополиха по стълбището и излязоха на улицата. Огледаха се, вече бяха станали четирима. Федералните ги бяха видели да тичат и бяха решили да им се притекат на помощ.

Трети агент — по-възрастен мъж — пресече улицата и дойде при тях.