Съучастници

— Външен човек не може да влезе там без магнитна карта или дистанционно за бариерата. Наемането на такъв паркинг струва цяло състояние, защото е добре охраняван. Та как е проникнал вътре? Там не се влиза просто така.

Прегледах снимките, които тя бе изучавала така внимателно. И на двете се виждаше комбито. На едната от тях задната врата беше леко открехната. На другата вратата беше затворена.

— Колата до комбито е на Дилейни — каза Лейк. — Сега знаем как е влязъл в подземния паркинг. През цялото време се е криел в комбито, а когато вниманието на всички е било насочено към сапьорния екип, незабелязано се е вмъкнал в колата на Дилейни на задната седалка.

— Но откъде е могъл да знае, че тя ще паркира до комбито? — попитах аз.

— Не е знаел — отвърна Блох. — Комбито е в задната част на паркинга. Но докато сапьорите са били в сградата, вниманието на всички полицаи е било насочено към нея. Не са се интересували какво се случва на паркинга на петнайсетина метра зад тях. Той е изчакал търпеливо момента да се вмъкне в колата на Дилейни. Тя просто го е улеснила. Трябва да огледаме в сградата ѝ.

— Знам къде се намира — каза Лейк.

Само сградите, построени през последните четиресет години, имат подземни паркинги. Не са толкова много, но са повече, отколкото може да си представи човек. ФБР наема апартамент в една такава сграда в източната част на Централен Манхатън.

Входът на подземния паркинг беше препречен от две патрулни коли. Невъзможно беше да се премине покрай тях. Паркингът беше местопрестъпление и дори репутацията на Блох не бе в състояние да повлияе на полицаите, застанали на пост пред рампата.

Един от тях посегна към радиостанцията си, каза нещо по нея, после се качи на колата и я премести на заден ход. Другият направи същото, освобождавайки пътя на сив седан, който зави от улицата надолу по рампата и мина през бариерата, която беше блокирана във вдигнато положение. Не виждах шофьора, но единият от мъжете на задната седалка беше Бил Сунг. Веднага щом колата мина между двете патрулки, те отново запречиха входа.

— Този на задната седалка беше Сунг — каза Лейк.

— Да влезем вътре — предложих аз.

Блох паркира малко по-нататък на улицата и тримата тръгнахме обратно към сградата. Входът беше двукрила стъклена врата. Отстрани имаше домофонна уредба с клавиатура и табелка с указания.

— Кой номер е апартаментът на Дилейни? — попитах аз.

— Хиляда и единайсет — отвърна Лейк.

Когато от ФБР получат известие, че техен агент е изчезнал, се извършват няколко задължителни проверки. Мобилен телефон. Жилище. Свидетели.

Тази вечер в апартамента на Дилейни трябваше да е пристигнал екип.