Съучастници

Очните орбити бяха запълнени с окървавен пясък. Устата също. Лицето беше покрито с черни точки, които отначало ми заприличаха на пръски кръв. Блох увеличи с два пръста изображението. Не бяха от кръв.

— Буболечки — предположих аз.

— Не точно — каза Лейк. — Това са твърдокрили насекоми. Малки бръмбари. Може ли да погледна отблизо?

Блох повдигна вежди, но подаде телефона към задната седалка.

И двамата се обърнахме да го видим как разглежда снимката, като ту увеличаваше, ту свиваше изображението.

— Бих казал, че са около сантиметър на дължина, може би и по-малки. С жълти космици. Много характерни. Това обяснява защо им се е сторило, че раницата цъка.

— Какви са тези насекоми? — попитах аз.

Той върна телефона на Блох и се облегна назад.

— Издават силен звук, подобен на цъкане. Когато са много на едно място, звучат като настолен часовник или механичен таймер. Дълги години хората не са знаели, че бръмбарите са източник на звука. Мислели са, че пука дървото, в което са се заселили. Но сега знаем, че те издават този звук в определен период от годината. Обичат старите къщи с дървени конструкции и гредореди. Чуват се нощем, когато хората са си легнали и къщата е притихнала. Казват, че дължат името си на ирландските заупокойни бдения. Ирландците имат този обичай три дни при мъртвеца да има човек. През цялото време, на смени. Тогава се чува и цъкането, по време на бдението.

— Бръмбари оплаквачи — каза Блох. — Ти знаеш много за насекомите.

— Така им викат ирландците. Иначе са вид дървояди. Когато човек е прекарал много време в издирване на серийни убийци, научава това-онова. Тези насекоми не се хранят с трупове. Пясъчния човек ги е сложил в раницата нарочно, за да бъдат намерени.

— Но защо? — попитах.

— Като предупреждение — отвърна Лейк. — Този звук вещае смърт.

Известно време мълчахме.

Тишината бе нарушена от сигнала на телефона на Блох. Пристигаха още снимки.

Бяха в общ план. На една се виждаше фасадата на хотела, към която крачеше мъж от сапьорния екип, облечен в нещо като водолазен скафандър. Тъкмо преминаваше през противовзривните заграждения. Останалите бяха драматични изображения на масираното полицейско присъствие на паркинга пред хотела, даващо представа за мащаба на инцидента. Докато ги прехвърляше с пръст по дисплея, Блох се поспря за момент, после се върна на предишното изображение, после отново мина на последното.

Подаде ми телефона, слезе от колата и без да каже дума, отиде да огледа паркинга.

Двамата с Лейк също слязохме и я последвахме, докато тя не спря при комбито със спадналите гуми и дебелия слой прах на предното стъкло. Посегна към задната врата. Беше отворена.

— Открили са колата на Дилейни в подземния паркинг на сградата ѝ. С отворени врати и пищяща аларма — каза Блох.