Съучастници
- Автор:Стив Кавана
- Раздел:Легкое чтение, Детективы, Триллеры
О книге «Съучастници»
Читать «Съучастници» онлайн бесплатно
— Съгласен съм. Знам какво се е случило. Знам какво си направила. Още съм на твое разположение. Можем заедно да спечелим това дело. Всъщност, Кари, аз имам нужда от теб. Пясъчния човек е отвлякъл Кейт.
— Трябва да се явиш утре в съда. Ще бъдеш арестувана за нарушение на мярката, но нека това не те притеснява. Всичко ще се нареди. Ако не дойдеш утре, Кейт ще умре. Той каза, че ако те осъдят, ще я убие. Обича те.
— Няма да допусна да ти се случи нещо лошо. Заклевам се. Но си ми нужна в съда. Мога ли да разчитам на теб? Животът на съдружничката ми е заложен на карта.
— Ще бъда там. И… Еди, благодаря ти.
— Просто трябваше да ми кажеш по-рано истината. Разбирам защо си я премълчала, но оттук нататък трябва да си имаме доверие.
— Аз ти имам. Утре сутринта ще бъда в съда.
Затворих телефона и погледнах към черната повърхност на реката, изпъстрена с призрачни кули от светлина. Има нещо във водата нощем, което ми действа успокояващо. Всичко изглежда по-ясно. Полуистините и липсващите парченца от мозайката — всичко това вече се бе наместило в главата ми. Това, което не знаех в момента, бе как да постъпя оттук нататък. Не биваше да правя грешки. Животът на Кейт зависеше от мен.
Загледан в далечината над Ийст Ривър, оставих мислите ми да следват своя ход.
Имаше огромен риск за всички ни. Особено за Кейт.
Затворих очи и се заслушах във вятъра и водата. Когато ги отворих, бях взел решение.
Първо се обадих на Денис.
— Ти нали познаваш някого във Фирмения регистър?
— Познавам управителя, заместник-управителя и двама служители — отвърна тя.
— Можеш ли да уредиш да отворят за Блох до половин час?
— Кажи на управителя, че ако ни помогне, ще остане доволен от нас.
— Ясно. Той ми е приятел и мисля, че ще ни помогне.
След това се обадих на Блох.
— Искам оригиналните документи, с които Даниъл Милър е купил склада с фризера. Трябва да се добереш до тях във Фирмения регистър. Ако не греша, там ще откриеш следа. Тръгни по нея. Вземи Лейк с теб.
Разговорът ни продължи около пет минути; разказах ѝ какво съм прочел в дневника на Кари Милър. Тя мълчеше. Аз чаках.
— Ама че мръсно копеле — каза накрая тя.
— Можеш ли да го направиш?
Имах да проведа още два разговора. Следващият представляваше нарушение на закона и професионалната етика. Не ми беше за пръв път. И едва ли щеше да е за последен.
— Кари ще бъде в съда утре сутринта. И с твоя помощ ще спечелим делото. Знам, че не бива да говоря с теб за показанията ти. Даването на инструкции от защитата на свидетел на обвинението може да струва и на двама ни отнемане на адвокатските права. Като нищо ще ни докара и съдебни дела. Няма какво да увъртам, Ото: утре искам да обявиш война на Дрю Уайт.









