Съучастници
- Автор:Стив Кавана
- Раздел:Легкое чтение, Детективы, Триллеры
О книге «Съучастници»
Читать «Съучастници» онлайн бесплатно
Кимнах и пристъпих крачка напред.
— Възхищавам се на храбростта ви, госпожо Броудър. Сега да поговорим за това, което сте видели онази нощ…
При кръстосания разпит показанията на свидетеля очевидец могат да се атакуват по три линии — разстояние, осветеност и време. Има и други уязвими моменти, а на мен щеше да ми е нужен поне още един. Но за начало почнах от основното. Разстоянието.
— На какво разстояние е прозорецът ви от къщата?
— О, не знам със сигурност.
— Нека ви помогна. На кой етаж се намира апартаментът ви?
— Значи сте на колко? Десет… дванайсет метра над земята?
— На десетина, бих казала.
— И живеете на Източна Дванайсета улица между Трето и Второ авеню?
— Главните артерии в Ню Йорк са по трийсет метра широки. Вашата улица не е от главните артерии, значи е колко? Двайсет метра широка?
— Да, бих казала, че е горе-долу толкова.
— А като се отчете и височината над земята, в онази вечер вие сте се намирали на двайсет и три-четири метра от тротоара пред къщата на Нилсен, нали?
— Точно така — кимна госпожа Броудър.
Разстоянието бе установено. Сега светлината.
— В колко часа започна филмът онази вечер?
— Ами някъде около десет, мисля.
— А в колко часа според вас видяхте двойката?
— Може би в десет и четиресет и пет или в единайсет. Нещо такова.
— Отвън е било тъмно, нали?
— Да. Но уличната лампа светеше — каза тя.
Приблизително това е моментът, в който свидетелят започва да се досеща накъде го водиш. Опитва се да се съпротивлява, да изпреварва въпросите ти. Единственият начин да се справиш със ситуацията е да покажеш, че я владееш изцяло.
— Не ви питах за уличните лампи, госпожо Броудър. А само дали отвън е било тъмно. За лампите ще говорим след малко. Да пробваме още веднъж. Било е нощ. Отвън е било тъмно, не е ли така?
Тя сплете пръсти, кимна и каза:
— Уличната лампа, която толкова държахте да споменете, тя на какво разстояние е от къщата на семейство Нилсен?
Госпожа Броудър видимо се затрудняваше да пресметне разстоянието. Много хора имат този проблем. Не могат да мислят в метри и сантиметри, не могат да визуализират обстановката. Задачата ми беше да накарам госпожа Броудър да се почувства колкото се може по-несигурна.
— О, не знам всъщност. Близко е обаче.
— Не знам, три метра?
— Да ви улесня малко. Уличната лампа от вашата страна на улицата ли е, или от отсрещната?
— Пред жилището ви ли?
— Не, малко по-нататък.
— Вече установихме, че вашият апартамент е на двайсет и три-четири метра от тротоара пред къщата на семейство Нилсен. Това означава, че уличната лампа няма как да е на три метра от там, нали, госпожо Броудър?
Тя стисна устни, вдигна ръце с дланите нагоре и сви рамене, както правят хората, които не знаят какво да кажат или как да постъпят.









