Съучастници

Ползвам очила за четене, но нямам проблеми, когато гледам телевизия или чета отдалече улични табели с надписи.

— Един последен въпрос. Доколко сте убедена, че двойката, която сте видели в нощта на убийството, са наистина обвиняемата Кари Милър и съпругът ѝ Даниъл Милър?

Старицата не отговори веднага. Огледа се, видимо изненадана от въпроса.

— Никога не съм била по-убедена в каквото и да било през живота си. Те бяха. Онази вечер успях добре да ги огледам, няма как да са били други.

— Благодаря ви, госпожо Броудър. Знам, че през последните дни сте под полицейска закрила на сигурно място. Това не е лесно преживяване за когото и да било. Искам да ви благодаря, че днес дадохте показания пред съдебните заседатели. Моля да останете на мястото си. Господин Флин може да има въпроси към вас.

Уайт седна, видимо доволен от себе си.

Аз погледнах към ложата на журито.

Понякога е трудно да четеш чуждите мисли. Повечето хора не могат да разгадаят дори един човек, а какво остава за дванайсет. Но на мен не ми бяха нужни дванайсет души на моя страна. За оправдателна присъда ми стигаше и един. Оглеждайки едно по едно лицата на заседателите, аз не виждах неуверено изражение. Нито едно лице не изглеждаше ни най-малко скептично. Госпожа Броудър сякаш им бе прочела текст от Библията.

Аз самият бях любопитен да науча това. Не ми оставаше друго, освен да пробвам.

Хари постави длан върху ръката ми и каза:

— Направи каквото можеш. Бъди кратък. Не искаме битка с госпожа Броудър. Тя ще изкара още деветдесет години.

Кимнах, изправих се и закопчах сакото си.

Свидетелските показания са като стар детройтски спортен звяр — изглежда и звучи изумително, но покараш ли го малко, най-вероятно ще откриеш, че е надежден колкото двайсетдоларов ролекс. Най-многото, което може да направи един адвокат на защитата, е да се опита да възпре журито да се прехласва по елегантните линии на автомобила или по грохота на осемцилиндровия V-образен двигател. Трябваше да се погрижа да не се задоволят с едно подритване на гумите, преди да се метнат зад волана, а да надникнат отдолу и да изцапат пръстите си с ръждата, да се вслушат внимателно в шума на мотора, докато открият дупката в ауспуха. Някои щяха да прозрат отвъд това, което им се поднася, други — не. От мен се искаше само да вдигна капака на двигателя и да светна с фенерче вътре.

Знаех, че тази свидетелка ни навреди. Съдебните заседатели не просто вярваха на госпожа Броудър; те искаха да ѝ вярват.

— Добър ден, госпожо Броудър. Казвам се Еди Флин. Много съжалявам, че сте претърпели някои лични неприятности покрай този случай. Сигурно е било много страшно.

— Напомни ми на едно отминало време. Но не беше чак толкова зле. Аз съм вече стара, господин Флин, и не се боя от този Пясъчен човек.