Съучастници

Застанал на вратата, Хари попита:

— Блох си тръгна. Съвзе ли се? Добре ли е?

— По дяволите, какво ще правим сега? Ще трябва да кажем на ченгетата.

— Не, той ще я убие — отсякох аз.

— Ами какво тогава да правим?

Вдигнах ръка, избърсах потта от клепачите си и забелязах, че пръстите ми треперят, но това не беше от усилието да удържам Блох. Нервите ми бяха опънати до скъсване. Не можех да мисля.

Отломките от плочки захрущяха под краката на Денис, която отново отиде до мивката, намокри още хартиени кърпи и подаде по една на мен и на Хари. После се облегна на вратата на кабинката, скръсти ръце и попи сълзите, които оставяха черни следи от туш по лицето ѝ.

Двамата с Хари се спогледахме. Накрая той заяви:

— Струва ми се, че нямаме избор.

В работата на Блох някоя и друга синина или охлузване бяха нещо нормално и тя си носеше лепенки и бинт в жабката на колата. Докато седеше в задръстването, превърза кокалчетата на двете си ръце. От раната на дясната ѝ ръка през марлята още се процеждаше кръв, но не беше нещо страшно. Засега щеше да издържи. Не беше свикнала да показва емоции, особено гняв. Това отнемаше по нещо от нея, но досега никога не се бе озовавала в ситуация, в която най-добрата ѝ приятелка да е изложена на реална опасност. За Блох това беше непозната територия. Трябваше да запази самообладание, да държи мозъка си хладен, за да може да го използва.

Лейк ѝ махна от тротоара и се приближи към джипа, когато тя спря до бордюра и свали прозореца.

— Качвай се — каза Блох.

— Но ние сме почти до къщата. Това е улицата на семейство Нилсен.

— Първо трябва да идем на едно друго място.

Той се поколеба, но само за миг, после седна до нея и си закопча колана.

— Това, което ще ти кажа, си остава между нас — започна тя, като даде газ и джипът потегли. — Ако ченгетата или федералните надушат нещо, ще знам, че е от теб. И тогава ще пострадаш. Ясна ли съм?

— Какво се е случило?

— Снощи Пясъчния човек е отвлякъл Кейт Брукс. Съдружничката на Еди и най-близката ми приятелка. Тази сутрин ни изпрати бележка, че ако жена му не получи оправдателна присъда, ще убие Кейт. Също и ако се обадим в полицията.

— О, господи, съжалявам. Къде живее твоята…

Стигнаха до сградата на Кейт за двайсет минути, през които и двамата мълчаха. Но движенията на Лейк говореха много.

Той търкаше с длани кожената куриерска чанта в скута си, барабанеше с пръсти по нея, изопваше ремъците ѝ, разтриваше китките си, засмукваше въздух през стиснатите си зъби или подръпваше висулките на ушите си. Лейк беше кълбо от нерви, а днес това му личеше повече от всякога. И докато той го демонстрираше по всевъзможни начини, Блох просто шофираше. Извиваше шия, за да следи пътя, подаваше газ и въртеше волана.