Съучастници
- Автор:Стив Кавана
- Раздел:Легкое чтение, Детективы, Триллеры
О книге «Съучастници»
Читать «Съучастници» онлайн бесплатно
Просто е богат, нали разбираш? Кой знае как мислят богатите и на какво са способни?
— Тя невинаги е била богата — каза Хари.
Стигнахме до парка и Кларънс замаха с опашка. Беше късно за разходка в тази част на града, но Хари не се страхуваше. В последно време носеше оръжие за самозащита. Ню Йорк, както и цяла Америка бяха настръхнали. Сякаш имахме две Америки с ясно очертани фронтови линии. Престъпността в града се увеличаваше, особено въоръжените грабежи. Но двама мъже, излезли на разходка с куче, не бяха лесна цел, така че не се притеснявах от някакво бандитче със сгъваем нож в треперещата си ръка.
— Където и да е Кари в момента, не е на себе си — казах аз. — Не мисля обаче, че е при съпруга си. Ти я видя онази вечер. Имала му е доверие, обичала го е, а той излезе чудовище. След такова нещо как да вярваш на когото и да било? Този човек е променил живота ѝ, откакто са се запознали. Дал ѝ е всичко, което някога е желала: голямата къща, колата, никога повече да не мисли за пари. Но всичко се оказа лъжа.
— Разбирам какво имаш предвид. Не може една сутрин да се събудиш и внезапно да ти хрумне да започнеш да убиваш хора. Такива индивиди дълго време са отглеждали злото в себе си. И започнат ли веднъж, вероятно не могат да се спрат, дори да искат. Когато говорих с нея… всъщност няма значение.
— Не, продължавай. Какво искаше да кажеш?
— В допълнение към болката от измяната му и към обществената омраза тя таи и силно чувство за вина. Обвинява се, поне отчасти, за случилото се. Знае, че ако беше вдигнала телефона да каже на ФБР, много от тези хора днес щяха да са живи.
— Последните жертви, преди да го разкрият, бяха семейство Нилсен — каза Хари. — Това си е тежко бреме. Да знаеш, че си можел да сложиш край на тези убийства… да спасиш родителите на тези деца. Хора са скачали…
— Хайде де, изречи го. Аз също си го помислих.
Хари въздъхна, спря се, наведе се и погали Кларънс по главата.
— Не е нужно да го казвам. Ако бреговата охрана открие трупа ѝ в реката, няма да се учудя. Видяхме какво направи с нея телевизията — превърна я в най-мразената жена в Америка. Приятелите ѝ я заклеймяват по новините. Какъв кошмар.
— Надявам се само, че е все още жива — казах аз.
Известно време повървяхме, без да говорим, обединени от надеждата, че Кари Милър е още жива някъде, под същия купол от звезди, който виждахме над главите си. В парка нямаше много хора. По това време никога нямаше. Виждаха се отделни човешки фигури — пред нас или по съседните алеи, окъпани за миг в светлината на красивите чугунени фенери. Крачехме мълчаливо и радостта на Кларънс, че е далече от шума и блъсканицата на града, се предаваше и на нас.
— Къде се намираме? — попитах.









