Съучастници

Противопожарните стълби на сградите от двете страни го стесняваха оптически. Блох вдигна поглед към седефените облаци над главите им. Металните конструкции на стълбите чертаеха плетеница от тънки черни линии на фона на пергаментовото небе. Ако не се брояха контейнерите за смет и струпаните отстрани нагънати кашони, пасажът беше празен. И макар да не беше пълен с боклуци, миришеше на бунище. Навлизаше на петнайсетина метра навътре между сградите, после завиваше под прав ъгъл вляво и продължаваше още шест-седем метра. Стените от червени тухли бяха покрити с мръсотия и поочукани; тук-там се виждаха залепени афиши. Един рекламираше концерт на рок група отпреди три години; повечето от останалите бяха накъсани от дъждовете и висяха като дрипи.

Тъжно е да умреш на такова място.

— Така и не намериха брошката камео на Лилиан — каза Лейк. — Майка ѝ открила липсата ѝ и известила полицията. Била наследство на Лилиан от баба ѝ. Останалите семейства на жертвите ще си получат бижутата след приключване на процеса. Тази брошка означава толкова много за майка ѝ, а не могат да я открият.

— Прочетох показанията ѝ. Сигурно още е у Даниъл Милър, скрита някъде.

Блох си беше взела айпада от колата. Включи го и отвори компресирана папка с документи. Денис бе сканирала цялата преписка по случая „Даниъл Милър“ и я бе съхранила в компютрите на кантората. Всички веществени доказателства, всяка хартийка — всичко това бе индексирано така, че да се открива за секунди. Блох чукна два пъти с пръст върху папката „Лилиан Паркър“ и на екрана се появиха всички свидетелски показания и снимки от местопрестъплението. Лилиан бе открита в контейнер за смет в горещата нощ на 3 юни предишната година. По джинси и тениска. Беше я оставил като всички други — обезобразена, с пясък, насипан в раните, устата и очните орбити.

Нито един от обитателите на апартаментите от двете страни на пасажа не беше чул нищо. Няколко души бяха казали, че заради жегата оставили прозорците си отворени и макар да се оплакваха от вонята и проклетите котки, в крайна сметка бяха предпочели мяукането пред задуха вкъщи.

Лейк се спря при контейнерите, подредени в редица от лявата страна, малко преди завоя на пасажа. Хвърли поглед назад към улицата, после се наведе и се взря в земята. Изправи се и отново се огледа наоколо. Към пасажа водеха два аварийни изхода от съседните сгради, по един от всяка. И двата бяха с метални врати, които се отваряха само отвътре; никой не можеше да влезе отвън.

— Алармата при аварийния изход на сградата на Лилиан е била изправна — каза той.

Блох кимна и вдигна глава. Долният сегмент на противопожарната стълба беше прибран нагоре и заключен на около три метра над земята.