Съучастници
- Автор:Стив Кавана
- Раздел:Легкое чтение, Детективы, Триллеры
О книге «Съучастници»
Читать «Съучастници» онлайн бесплатно
Винаги имаше по едно изключение.
Честър Морис. Работеше като портиер в хотел „Льо Бльо“ на Четвърто авеню в Бруклин. Когато снимката на Кари Милър се появи за пръв път в пресата, Честър доброволно се бе свързал с нюйоркската полиция и им бе казал, че една вечер след смяна се отбил в закусвалнята на Четвърто авеню и Шеста улица, за да си вземе бурито за вкъщи. На излизане забелязал двама души, застанали пред входа на жилищната сграда в съседство със закусвалнята. Мъж и жена. Стояли под козирката на входа, притиснати един до друг, макар да не валяло. Мъжът сякаш се опитвал да отключи вратата. В ръката си държал ключ или нещо такова. Честър продължил пътя си към автобусната спирка и забравил за двойката.
На следващата сутрин чул по новините, че две жени са били убити от Пясъчния човек в същата жилищна сграда. Но докато той бил забелязал двама души пред входа, полицията издирвала само едно лице. Не мъж и жена.
Едва след като снимките на Даниъл и Кари Милър се появили на първа страница на вестниците, Честър се бе обадил в полицията, за да каже, че ги е видял пред тази сграда в нощта на убийството.
Това бяха важни показания и от Честър щеше да излезе добър свидетел. Разбира се, той искаше нещо в замяна на явяването си в съда. Имаше висящо обвинение във физическо насилие и ако бъдеше осъден, това щеше да му коства работата. Бил Сунг и Дрю Уайт бяха сключили сделка с Честър: снемане на обвиненията срещу съдействие. По някакъв начин медиите бяха надушили за предстоящото призоваване на Честър като свидетел и бяха пуснали няколко материала по темата.
А сега той не си вдигаше телефона. Дилейни му остави съобщение. Сигурно беше на смяна и се занимаваше с клиент.
Тя стана от бюрото да се поразкърши. Беше осем и пет. Свършила бе достатъчно работа за деня. Докато се оглеждаше за мобилния си телефон, чу сигнала за нов есемес. Веднага след това и компютърът я извести за нов имейл.
Есемесът беше от екипа за финансови измами на „Американ Експрес“. Отвори имейла. Той дублираше есемеса. Преди да успее да се свърже с банката, телефонът ѝ иззвъня. Номерът беше на отдел „Киберпрестъпност“ в Куонтико.
— Специален агент Дилейни, обажда ви се агент Рудник от „Киберпрестъпност“. Засякох вашия човек.
Няколко секунди Дилейни не знаеше какво да каже. Толкова дълго бе чакала този миг и сега съдбата ѝ го поднасяше. Откакто Даниъл Милър беше беглец от закона, от ФБР следяха банковите му сметки и кредитните му карти. Те не бяха замразени, просто поставени под наблюдение за всякакви движения по тях. Предполагаха, че Милър, който беше заможен човек, се е запасил със значителни суми пари в брой, с които да не привлича внимание. Но парите в брой рано или късно свършваха.









