Съучастници

Документите по случая се съдържаха в шейсет и три кашона, разпределени между две хранилища в нюйоркския офис на ФБР.

Но важните числа — онези, които стигаха до първите страници на вестниците — бяха други.

Четиринайсет жертви. Мъже и жени.

Първите бяха открити полузаровени в пясъка на плажа в Кони Айланд. Бяха простреляни, после наръгани с нож и обезобразени. Засиленото полицейско присъствие около плажа бе накарало убиеца да промени метода си на действие. Останалите жертви бяха убити в домовете им. Най-често поединично. Но понякога и по повече в едно и също жилище.

Профилът, който Дилейни бе направила на Пясъчния човек, сочеше две неизменно проявяващи се във всяко убийство особености. За едната знаеха всички. А и медиите с наслада публикуваха кървавите подробности. След смъртта на жертвите раните по телата им, устите и празните им очни орбити бяха запълнени с пясък. Убиецът отнасяше очите със себе си. Вечер цял Ню Йорк затаяваше дъх в очакване на поредното нападение.

Само Дилейни и няколко подбрани агенти от командването на оперативната група знаеха за втората особеност в профила на извършителя. Нещо, което не се разкриваше пред медиите. От всяка жертва убиецът прибираше по една лична вещ. Най-често някакво бижу. Това беше ревниво пазена тайна, която би могла един ден да доведе до залавянето и осъждането му.

В крайна сметка числата започваха да работят във вреда на Пясъчния човек. Никой не може всеки път да извършва идеалното престъпление. Рано или късно трябва някъде да сгреши. Дилейни беше убедена в това и се оказа права. Преди три дни бяха открили най-новите му жертви. Семейство Нилсен. Мъж и жена, децата упоени по време на убийството. Впоследствие и двете казаха, че усетили нечий дъх по врата си, после болезнено ужилване, след което заспали.

Върху тялото на съпругата, точно под дясната мишница, бе намерен кървав пръстов отпечатък.

След два дни успяха да идентифицират пръстовия отпечатък, но не чрез полицейските бази данни. На някой си Даниъл Милър, четиресет и пет годишен, му бяха взети отпечатъци, за да му се издаде лиценз за търговска дейност по смисъла на Закона за банковото дело. Следващите петнайсет часа бяха минали неусетно, докато Дилейни си съставяше цялостна картина за живота на Милър, инвеститорската му фирма, произхода и досегашната му кариера и, най-важното, сегашното му местонахождение. Той не фигурираше в списъка на заподозрените, сведен до няколко десетки от няколко хиляди потенциални.

Наближаваше десет часът. На долния етаж в къщата на Милър светеха няколко лампи. В кухнята, хола и вестибюла.

Дилейни извади пистолета си — „Глок 19“. Наведе се напред, стегнала мускули. Дланите ѝ бяха хлъзгави от потта. Беше готова да се освободи от миризмата на борова смола и гнили листа.