Съучастници
- Автор:Стив Кавана
- Раздел:Легкое чтение, Детективы, Триллеры
О книге «Съучастници»
Читать «Съучастници» онлайн бесплатно
След експлозията на бензиновите пари, облечена в дрехите, които Блох си носеше за всеки случай в джипа — джинси и пуловер — Кейт излезе от офиса на изоставеното депо заедно с Лейк. Бяха зад Пелтие, който лежеше на земята.
Той сви колене и се надигна.
Лейк стискаше в дясната си ръка резервното оръжие на Блох. Глок. Беше насочено към Пелтие.
С бързо движение Кейт грабна стоманения лост от пода. Вдигна го над главата си, пристъпи крачка напред, застана пред Лейк и с всичка сила замахна към Пелтие. Докато лостът описваше дъга във въздуха, той вдигна пистолета си, насочи го към Блох и Еди и в този момент лостът се стовари между китката и лакътя му. Ударът беше зверски. Ръката му се прегъна, пистолетът гръмна в тавана и падна на бетонния под, докато той виеше от острата болка.
Пелтие се обърна и видя Кейт.
При вида ѝ отново рухна настрани; на лицето му бяха изписани шок и объркване.
Кейт се наведе и вдигна пистолета му от земята. Насочи го към него.
— Кейт, недей! — изкрещя Блох.
Пръстът ѝ беше на спусъка, пистолетът се тресеше в ръката ѝ. При вида на Пелтие цялото ѝ тяло се изпълни с мощна вълна на гняв и адреналин. Това бе човекът, който искаше да я изгори жива. Който я бе измъчвал в онзи канал, пълен с мрак и бензинови пари.
Еди и Блох се затичаха към нея, спряха се на метър-два.
— Кейт, пусни пистолета — извика Еди.
— Не! Той щеше да ме убие. Той е чудовище и трябва да умре. Тук и сега.
Лейк се приближи. Тя усети присъствието му до себе си.
Гласът му беше тих и изпълнен с печал.
— Не бива да правиш това — каза той.
— Искам! — отвърна тя през стиснати зъби.
Сирените виеха силно. Колите, от които се чуваха, вече спираха пред депото.
— Повярвай ми. Минал съм по този път. Знам какво е. Дръпнеш ли спусъка, вече няма да си същата, и то никога. Все ще ти се привижда лицето му, каквото е сега. Уплашено и изкривено от болка. Ще го виждаш всяка вечер, преди да заспиш. То ще те чака да се събудиш на сутринта. Това лице ще те преследва винаги. Не ти трябва. Няма нужда да измъчва съзнанието ти.
И той бавно протегна ръка.
Сълзите смъдяха на зачервените ѝ възпалени очи. Гърдите ѝ се повдигаха и спадаха като в треска. Лейк докосна ръцете ѝ и много предпазливо ги задържа в дланите си, докато от гърлото ѝ не изригнаха хлипове и тя не отстъпи. Даде му пистолета и се дръпна крачка назад.
Лейк се извърна към Пясъчния човек. Лицето му беше безизразно. В него не се четеше гняв. Нито осъждане. Никакви емоции.
Той насочи към Пелтие собствения му пистолет и каза:
— Кейт е по-добра от мен. Тя ще се съвземе. Аз също ще се съвзема. Защото ти уби приятелката ми и едно лице повече в тъмното няма да има никакво значение за мен.
Кейт запуши ушите си при звука на изстрелите. Те следваха бързо един след друг. От дулото на пистолета проблясваха искри.









