Съучастници

Уайт кимна, после се върна с наперена поклащаща се походка до масата на обвинението и седна.

— Нямам повече въпроси.

В някои съдебни дела има моменти, които са повратни точки. Когато всичко се променя и тръгва в определена посока. Ние бяхме стигнали именно до такъв момент.

Станах и се доближих до Пелтие. Раменете му се бяха попрегърбили, той отново отпи от чашата с вода пред себе си. За Ото трудното беше минало. Сега щях да му вдигам лесни топки, а той — да се опита да поправи част от вредите, които бе причинил на Кари. Видях, че започва да се отпуска. Чувстваше се в безопасност.

— Господин Пелтие, казахте, че Кари Милър никога не е била убедена, че съпругът ѝ е Пясъчния човек, нали така?

— Точно така — отвърна той.

Аз се спрях, отново огледах съдебните заседатели. Повечето бяха нащрек и следяха показанията му. Други изглеждаха някак разсеяни — зяпаха Кари Милър. През следващите няколко секунди щях да привлека и да задържа вниманието им.

— Господин Пелтие, ще ви напомня вашите професионални ангажименти като юрист и служител на закона, както и клетвата, която току-що положихте, да казвате истината, и с оглед на това ще ви попитам отново: преди ФБР да идентифицира Даниъл Милър като Пясъчния човек, знаела ли е Кари Милър, че съпругът ѝ действително е въпросният убиец?

Заседателите очакваха този отговор. Но не и следващия ми въпрос.

— Господин Пелтие, това е лъжа, нали?

Въздухът в съдебната зала внезапно се сгъсти и натежа.

— Моля? Не ви разбирам — каза той.

— Ами много е просто. Кари Милър е знаела, че съпругът ѝ е Пясъчния човек, преди ФБР да го установи, и е прикривала този факт. Нима не е било точно така?

— Отговорете на въпроса.

Не се сдържах и погледнах към Уайт. Той беше бутнал стола си назад, изпружил крака, оставил писалката на масата и кръстосал ръце на корема си. Мазна усмивка се беше разляла по лицето му. Аз му вършех работата и от негова гледна точка последните надежди за оправдателна присъда на Кари Милър току-що бяха излетели през прозореца.

— Това обвинение е безобразно — кипна Пелтие.

— Наистина ли? Господин съдия, искам да представя последната част от дневника на Кари Милър като първо доказателство на защитата.

— Лъжи и само лъжи — каза хладно Пелтие, след като прочете дневника заедно със съдията, прокурора и съдебните заседатели.

Наля си още вода, отпи и постави чашата пред себе си. Не че беше жаден — печелеше време, за да успокои нервите си.

— Казвате, че в този разказ има неточности и неистини?

— Мисля, че сте прав. Вие сте лъгали Кари Милър от деня, в който сте се запознали.

— Не, не съм я лъгал.

— Не сте изхвърлили трупа на Даниъл Милър в парка „Хемпстед Лейк“, това е сигурно. Колата му може да е там, но не и той, нали?

Пелтие присви очи и каза:

— Това е пълна измислица.